Срам не срам, ще се престраша да напиша своята история и първия си допир с магията. Няма нужда да се крия, не съм извършила нищо лошо, нищо нередно. Казвам се Анелия Гаврилова, на 34 години съм.

Нека първа споделя първия си допир до магията. Не вярвах в магия, дълбоко в себе си знаех че има някаква сила, но не вярвах че е възможно да провали живота ти или да направи чудеса.

Аз съм жена, която допреди няколко години вярваше единствено в себе си и в постиженията си. Смятах, че всички провали се дължат на мои грешки, че раздялата на семейство е възможна единствено, ако ние си го причиним. Не вярвах, че може някаква сила да ме накара да оставя мъжа си или него мен, при условие че толкова се обичаме..говоря за истинска любов изминала  дълъг път и години съвместен живот.

Накратко моята история или по-точно първата ми допирна точка с магията.

Бях на 26, когато се запознах с моя мил и любящ съпруг. Оженихме се след година и половина връзка, всичко между нас беше като една приказка и въпреки, че прекарвахме много време заедно не си омръзнахме дори за миг. Както във всяка стабилна връзка, решихме че е време и ние да затвърдим връзката си с едно детенце пък защо не и повече..  Няколкото години опити обаче не ни донесоха нищо, освен разочарование и страх от безплодие. Изминаха 6 години опити, но така и не успях да зачена. Ходихме по доктори, не веднъж, но всичко при нас беше наред. Нямаше причина да останем бездетни.

Дълго и тайно плаках, сърцето ми се късаше, когато виждах другите си приятелки с техните дечица (без лоши мисли) ,молех се най накрая да имам свое детенце. У дома си усещах едно напрежение, един упрек ...усещах как родителите на съпруга ми започват да ме обвиняват . Той често споделяше с мен, че го карат да си намери друга, която да му създаде семейство. Разбира се, отношението му към мен за миг не се промени, уважаваше ме, успокояваше ме и дори предложи да осиновим детенце, само и само да сме заедно и щастливи.

Веднъж бях на кафе с моя приятелка. Разказах и решението ни да осиновим детенце, тя остана учудена, тъй като не знаеше, че не можем да имаме собствено дете. След като разбра, за нашето нещастие, ми каза да се обърна към ходжа и да опитаме да намерим решение на проблема. Не към ходжа Ибрахим - с него се опознах по други причини и много време след това. Както казах в началото, аз не вярвах нито в бог, нито в магии. Но някъде дълбоко в себе си имах едно усещане, че трябва да отида и да разбера на какво се дължи моето нещастие. Нямах какво да губя  и чрез познати намерих един ходжа. Записах си час при него и след около седмица отидох. Обясних му проблема си, отиде в един ъгъл на стаята, прави някакви неща, баеше нещо, връзваше разни конци и ги развързваше после и след малко дойде при мен и каза че всичко ще е наред и скоро ще имам детенце. Даде ми едно восъчно пръстенче и каза да го нося в себе си. Най вероятно ми е направил няккаъв вид магия за зачеване или е премахнал магия против зачеване, не знам , не съм питала, тогава някак не вярвах в това.

Най-странното беше, че не ми отговори на въпроса имам ли магия, каза ми довиждане и прие следващия клиент.

Прибрах се, споделих на мъжа си( нямах тайни от него) и противно на очакванията ми той прие постъпката ми като много мъдра.  Мина се повече от месец и вече съвсем изгубила надежда го усетих. Някакво чувство дълбоко в мен ме накара да си купя тест за бременност.  Не зная как да определя това чувство, може би всяка бременна майка го е усетила, момента в който инстинктивно осъзнаваш, че си бременна. Изтичах набързо до аптеката, взех тест и не след дълго видях двете чертички. Две ярко червени чертички, шестото ми чувство не ме подведе, бях бременна.

Изчаках мъжа си да се прибере и му подадох теста. Не съм виждала никога такъв изблик на щастие у него. Силни крясъци, рев и прегръдки.

Бременността мина благополучно, роди ни се дъщеричка, щастливи сме, обичаме се.

След като се уверих в силата на магията, имах още няколко пъти допир с нея,и смея да твърдя, че колкото и да сме силни , има моменти в които не можем да се справим сами. Смятам че именно в такива моменти трябва да се използва магията, а не за вреди, за отмъщение или раздяла.

Статията е публикувана с изричното съгласие на автора (г-жа Анелия Гаврилова). Използването им в други сайтове без наше или нейно съгласие е в разрез с българското законодателство!

Ако имате интересна история свързана с магията, която искате да споделите с останалите може да я изпратите като имейл на  Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите. и ние ще я публикуваме в тази секция. Имената от разказите ви, както и всякаква информация разкриваща вашата самоличност ще бъдат променяни с цел да се запази вашата анонимност.